ЗА МЕН

Здравейте, тук на кратко ще се опитам да ви споделя причината да започна този блог.

Аз съм от поколението на 90-те. Онова същото израснало в бума на вафлите, меденките, кроасаните и джоб сандвичите със салати Кенар.Тогава  все още захарта се възприемаше като необходим за домакинството продукт и се ползваше щедро. За глутена и дума не се обелваше, макар че и сега има спор кое е по-вредно – липсата му или употребата му. Лично според мен всеки трябва да познава тялото си и да взима решения за себе си.

И така, с години наред неосъзнато хранене и определено генетична предразположенoст, в ранния пубертет се сдобих с диагноза Псориазис. По онова време псориазиса се диагностицираше трудно и се смяташе по-скоро за дерматологичен проблем, затова и бях третирана основно с кремчета, шампоани и мехлеми (разбира се-кортикостероидни). След дълго обикаляне на де що има препоръчани дерматолози, смених подхода и се обърнах към холистични терапии. Пробвах акупунктура и хомеопатия, но за мен не бяха ефективни. Годините си минаваха, на моменти се влошавах, на моменти подобрявах, като цяло си хронифицирах. Междувременно за псориазиса вече беше категорично ясно, че не е дерматологично, а автоимунно заболяване.

Както написах по-горе, всеки трябва да познава тялото си да бъде отговорен към здравето си. Дълго време седях и проучвах различите причини за първоизточника на проблема. Същия с годините вече не беше просто някакви си там петна. Имах сериозен хормонален дисбаланс, дефицит на минерали, констипация, подуване на корема след хранене. Изобщо не се чувствах комфортно и жизнена в тялото си, въпреки че винаги съм спортувала. Започнах да осъзнавам, че всичко това не са отделни заболявания, а симптоми на един по-дълбок проблем, свързан с нарушена обмяна на веществата.

Изчетох доста книги и водещата следа във всички беше една – храната. Ама разбира се! Определено вярвам, че човек е това, с което се храни. Особено сега, когато е изпитано на собствен гръб. Но какво да не ям? И дали ако спра да ям, ще се оправя?

Така започна моята трансформация чрез храна. Не става въпрос за диета. Нито за ограничения. Целта не е да се лиши организма, които и без друго с днешния начин на живот е достатъчно лишен. Точно обратното. Целта е да му се даде истинска, чиста, питателна, богата на нутриенти и витамини храна, която да влее енергия и сила във всяка недохранена клетка. 

Прехода към здравословното хранене, не беше лесен и и определено не беше кратък. Отне ми около 3 години докато променя всичките си навици и вкусови предпочитания. През това време експериментирах със себе си, тествах по метода на изключването коя храна ми понася и коя не. От какви минерали има нужда тялото ми, какво е значението им за да функционирам правилно. Изобщо в човешката биохимия всичко е съвършено свързано и безкрайно интересно.


Сега съм на 30, а това мое състояние заема половината от съзнателния ми живот. Отдавна не го приемам като болест, а като аларма на тялото, когато приемам нещо неподходящо за него. Вече се чувствам страхотно и комфортно в кожата си . Открих, че в ограниченото от глутен и захар ежедневие има много повече разнообразие и изобилие от възможности. Открих нови продукти, съставки и супер храни с които приготвям нови иинтересни рецепти, вкусни и апетитни за всички.

Искам да споделя този път към осъзнато хранене , защото всеки може да подобри своето здраве с промяна на хранителните си навици. А страхотните и изпитани рецепти, които ще намериш тук са чудесно начало!